бликнел

Речник на българския език

1. бликнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бликнел е производна форма на бликна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бликнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

бликнел е производна форма на бликна (мин. деят. несв. прич. м. р.).