близвахте

Речник на българския език

1. близвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

близвахте е производна форма на близвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. близвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

близвахте е производна форма на близвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).