ближете

Речник на българския език

1. ближете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

ближете е производна форма на ближа (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. ближете — повелително наклонение, мн. ч.

ближете е производна форма на ближа (повелително наклонение, мн. ч.).