блещукала

Речник на българския език

1. блещукала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

блещукала е производна форма на блещукам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. блещукала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

блещукала е производна форма на блещукам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. блещукала — мин. деят. св. прич. ж. р.

блещукала е производна форма на блещукам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. блещукала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

блещукала е производна форма на блещукам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).