блеснели

Речник на българския език

1. блеснели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

блеснели е производна форма на блесна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. блеснели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

блеснели е производна форма на блесна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).