блеели

Речник на българския език

1. блеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

блеели е производна форма на блея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. блеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

блеели е производна форма на блея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).