блазнил е

Речник на българския език

1. блазнил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

блазнил е е производна форма на блазня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. блазнил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

блазнил е е производна форма на блазня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).