блажил
1.
блажил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
блажил
е производна форма
на блажа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
блажил —
мин. деят. св. прич. м. р.
блажил
е производна форма
на блажа (мин. деят. св. прич. м. р.).