блаженствувал

Речник на българския език

1. блаженствувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

блаженствувал е производна форма на блаженствувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. блаженствувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

блаженствувал е производна форма на блаженствувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. блаженствувал — мин. деят. св. прич. м. р.

блаженствувал е производна форма на блаженствувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. блаженствувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

блаженствувал е производна форма на блаженствувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).