блаженстваха

Речник на българския език

1. блаженстваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

блаженстваха е производна форма на блаженствам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. блаженстваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

блаженстваха е производна форма на блаженствам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).