блажените

Речник на българския език

1. блажените — мн. ч. членувано

блажените е производна форма на блажен (мн. ч. членувано).

2. блажените — мин. страд. прич. мн. ч. членувано

блажените е производна форма на блажа (мин. страд. прич. мн. ч. членувано).