блажел

Речник на българския език

1. блажел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

блажел е производна форма на блажа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. блажел — мин. деят. несв. прич. м. р.

блажел е производна форма на блажа (мин. деят. несв. прич. м. р.).