благословил е

Речник на българския език

1. благословил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

благословил е е производна форма на благословя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. благословил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

благословил е е производна форма на благословя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).