благословило

Речник на българския език

1. благословило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

благословило е производна форма на благословя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. благословило — мин. деят. св. прич. ср. р.

благословило е производна форма на благословя (мин. деят. св. прич. ср. р.).