благословила

Речник на българския език

1. благословила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

благословила е производна форма на благословя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. благословила — мин. деят. св. прич. ж. р.

благословила е производна форма на благословя (мин. деят. св. прич. ж. р.).