благоразположил

Речник на българския език

1. благоразположил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

благоразположил е производна форма на благоразположа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. благоразположил — мин. деят. св. прич. м. р.

благоразположил е производна форма на благоразположа (мин. деят. св. прич. м. р.).