благоразположело съм

Речник на българския език

1. благоразположело съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

благоразположело съм е производна форма на благоразположа (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).