благоразполагал

Речник на българския език

1. благоразполагал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

благоразполагал е производна форма на благоразполагам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. благоразполагал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

благоразполагал е производна форма на благоразполагам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. благоразполагал — мин. деят. св. прич. м. р.

благоразполагал е производна форма на благоразполагам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. благоразполагал — мин. деят. несв. прич. м. р.

благоразполагал е производна форма на благоразполагам (мин. деят. несв. прич. м. р.).