благоволяло

Речник на българския език

1. благоволяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

благоволяло е производна форма на благоволя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. благоволяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

благоволяло е производна форма на благоволя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).