би съпроводил

Речник на българския език

1. би съпроводил — условно наклонение, 2 л., ед. ч., м. р.

би съпроводил е производна форма на съпроводя (условно наклонение, 2 л., ед. ч., м. р.).

2. би съпроводил — условно наклонение, 3 л., ед. ч., м. р.

би съпроводил е производна форма на съпроводя (условно наклонение, 3 л., ед. ч., м. р.).