би саморазправяло

Речник на българския език

1. би саморазправяло — условно наклонение, 2 л., ед. ч., ср. р.

би саморазправяло е производна форма на саморазправям (условно наклонение, 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. би саморазправяло — условно наклонение, 3 л., ед. ч., ср. р.

би саморазправяло е производна форма на саморазправям (условно наклонение, 3 л., ед. ч., ср. р.).