би самоизлъгало

Речник на българския език

1. би самоизлъгало — условно наклонение, 2 л., ед. ч., ср. р.

би самоизлъгало е производна форма на самоизлъжа (условно наклонение, 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. би самоизлъгало — условно наклонение, 3 л., ед. ч., ср. р.

би самоизлъгало е производна форма на самоизлъжа (условно наклонение, 3 л., ед. ч., ср. р.).