би самоизлъгал

Речник на българския език

1. би самоизлъгал — условно наклонение, 2 л., ед. ч., м. р.

би самоизлъгал е производна форма на самоизлъжа (условно наклонение, 2 л., ед. ч., м. р.).

2. би самоизлъгал — условно наклонение, 3 л., ед. ч., м. р.

би самоизлъгал е производна форма на самоизлъжа (условно наклонение, 3 л., ед. ч., м. р.).