би самовъзбуждало

Речник на българския език

1. би самовъзбуждало — условно наклонение, 2 л., ед. ч., ср. р.

би самовъзбуждало е производна форма на самовъзбуждам (условно наклонение, 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. би самовъзбуждало — условно наклонение, 3 л., ед. ч., ср. р.

би самовъзбуждало е производна форма на самовъзбуждам (условно наклонение, 3 л., ед. ч., ср. р.).