би самовъзбуждал

Речник на българския език

1. би самовъзбуждал — условно наклонение, 2 л., ед. ч., м. р.

би самовъзбуждал е производна форма на самовъзбуждам (условно наклонение, 2 л., ед. ч., м. р.).

2. би самовъзбуждал — условно наклонение, 3 л., ед. ч., м. р.

би самовъзбуждал е производна форма на самовъзбуждам (условно наклонение, 3 л., ед. ч., м. р.).