би ръкоплещил

Речник на българския език

1. би ръкоплещил — условно наклонение, 2 л., ед. ч., м. р.

би ръкоплещил е производна форма на ръкоплещя (условно наклонение, 2 л., ед. ч., м. р.).

2. би ръкоплещил — условно наклонение, 3 л., ед. ч., м. р.

би ръкоплещил е производна форма на ръкоплещя (условно наклонение, 3 л., ед. ч., м. р.).