би разлъчило

Речник на българския език

1. би разлъчило — условно наклонение, 2 л., ед. ч., ср. р.

би разлъчило е производна форма на разлъча (условно наклонение, 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. би разлъчило — условно наклонение, 3 л., ед. ч., ср. р.

би разлъчило е производна форма на разлъча (условно наклонение, 3 л., ед. ч., ср. р.).