би разлъчил

Речник на българския език

1. би разлъчил — условно наклонение, 2 л., ед. ч., м. р.

би разлъчил е производна форма на разлъча (условно наклонение, 2 л., ед. ч., м. р.).

2. би разлъчил — условно наклонение, 3 л., ед. ч., м. р.

би разлъчил е производна форма на разлъча (условно наклонение, 3 л., ед. ч., м. р.).