би раззвънил

Речник на българския език

1. би раззвънил — условно наклонение, 2 л., ед. ч., м. р.

би раззвънил е производна форма на раззвъня (условно наклонение, 2 л., ед. ч., м. р.).

2. би раззвънил — условно наклонение, 3 л., ед. ч., м. р.

би раззвънил е производна форма на раззвъня (условно наклонение, 3 л., ед. ч., м. р.).