би назъбил

Речник на българския език

1. би назъбил — условно наклонение, 2 л., ед. ч., м. р.

би назъбил е производна форма на назъбя (условно наклонение, 2 л., ед. ч., м. р.).

2. би назъбил — условно наклонение, 3 л., ед. ч., м. р.

би назъбил е производна форма на назъбя (условно наклонение, 3 л., ед. ч., м. р.).