би излъчило

Речник на българския език

1. би излъчило — условно наклонение, 2 л., ед. ч., ср. р.

би излъчило е производна форма на излъча (условно наклонение, 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. би излъчило — условно наклонение, 3 л., ед. ч., ср. р.

би излъчило е производна форма на излъча (условно наклонение, 3 л., ед. ч., ср. р.).