би изконтила

Речник на българския език

1. би изконтила — условно наклонение, 2 л., ед. ч., ж. р.

би изконтила е производна форма на изконтя (условно наклонение, 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. би изконтила — условно наклонение, 3 л., ед. ч., ж. р.

би изконтила е производна форма на изконтя (условно наклонение, 3 л., ед. ч., ж. р.).