би звънил

Речник на българския език

1. би звънил — условно наклонение, 2 л., ед. ч., м. р.

би звънил е производна форма на звъня (условно наклонение, 2 л., ед. ч., м. р.).

2. би звънил — условно наклонение, 3 л., ед. ч., м. р.

би звънил е производна форма на звъня (условно наклонение, 3 л., ед. ч., м. р.).