би бунила

Речник на българския език

1. би бунила — условно наклонение, 2 л., ед. ч., ж. р.

би бунила е производна форма на буня (условно наклонение, 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. би бунила — условно наклонение, 3 л., ед. ч., ж. р.

би бунила е производна форма на буня (условно наклонение, 3 л., ед. ч., ж. р.).