бичуваха

Речник на българския език

1. бичуваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

бичуваха е производна форма на бичувам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. бичуваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

бичуваха е производна форма на бичувам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).