бих

Речник на българския език

1. бих — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

бих е производна форма на бъда (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. бих — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

бих е производна форма на бия (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).