битуваха

Речник на българския език

1. битуваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

битуваха е производна форма на битувам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. битуваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

битуваха е производна форма на битувам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).