битувах

Речник на българския език

1. битувах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

битувах е производна форма на битувам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. битувах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

битувах е производна форма на битувам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).