битувал е

Речник на българския език

1. битувал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

битувал е е производна форма на битувам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. битувал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

битувал е е производна форма на битувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. битувал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

битувал е е производна форма на битувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).