битувало

Речник на българския език

1. битувало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

битувало е производна форма на битувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. битувало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

битувало е производна форма на битувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. битувало — мин. деят. св. прич. ср. р.

битувало е производна форма на битувам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. битувало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

битувало е производна форма на битувам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).