битува

Речник на българския език

1. битува — сег. вр., 3 л., ед. ч.

битува е производна форма на битувам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. битува — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

битува е производна форма на битувам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. битува — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

битува е производна форма на битувам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).