бистрила

Речник на българския език

1. бистрила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

бистрила е производна форма на бистря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. бистрила — мин. деят. св. прич. ж. р.

бистрила е производна форма на бистря (мин. деят. св. прич. ж. р.).