бистрела

Речник на българския език

1. бистрела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

бистрела е производна форма на бистря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. бистрела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

бистрела е производна форма на бистря (мин. деят. несв. прич. ж. р.).