бипнела

Речник на българския език

1. бипнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

бипнела е производна форма на бипна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. бипнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

бипнела е производна форма на бипна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).