бипкахте

Речник на българския език

1. бипкахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

бипкахте е производна форма на бипкам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. бипкахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

бипкахте е производна форма на бипкам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).