бинтовахте

Речник на българския език

1. бинтовахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

бинтовахте е производна форма на бинтовам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. бинтовахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

бинтовахте е производна форма на бинтовам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).