бил умозаключил

Речник на българския език

1. бил умозаключил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил умозаключил е производна форма на умозаключа (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).