бил умозаключавал

Речник на българския език

1. бил умозаключавал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил умозаключавал е производна форма на умозаключавам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).