бил съсухрил

Речник на българския език

1. бил съсухрил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил съсухрил е производна форма на съсухря се (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).