бил съм шпорил

Речник на българския език

1. бил съм шпорил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм шпорил е производна форма на шпоря (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).